неделя, 23 август 2009 г.


Преди да опиша тук,историите на село Лясково,исках да отделя няколко изречения за хората му.Разбира се че в последствие ще кажем много повече,за всичко което спомените ми,бяха запазили,а и ще запиша онова което бях чул от други свидетели за историята на тази прашинка в картата на земята,която Бог ни остави да стопанисаме.Когато работех по материалите за бъдещата книга,често гледах тази снимка,която е пред вас.Опитвах се да вникна в характера на хората снимани на нея.Впрочем това е останало от цялото село.Двадесетина старци,които като "авакумова стража" пазят изчезващото село. Пазят!!! Ето тази дума не ми дава мира и днес,когато погледна снимката.Част от хората на нея вече ги няма.И се питам какво трябва да притежаваш,та да умееш да живееш така че да не навредиш,а да опазиш завещаното,предаденото от дедите ти,от рода ти?Мислех че колкото повече изучаваш лицата им,по които живота,мъката,страданието бяха "орали" както си поискат,ще научиш отговора на този по -горе зададен от мене въпрос! Гледал съм с часове очите им та"белким" видя какво е зад тях.Но не се получи!

"И няма да се получи-ми каза баба Софка Паскалева-докато не почувстваш планината,и хората и! Тогава всичко ще ти проговори,и къщите,и бориките и спомените!

Мислех за това седнал на празния площад на селото.В една изморена лятна привечер.Беше прекрасно но самотно и пусто.Замислих се! Какво е да почувстваш планината...........?

Още търся този отговор!

Няма коментари:

Публикуване на коментар