вторник, 25 август 2009 г.

НАЧАЛОТО


Защо нарекох този блог "Село Лясково -остров на българщината".

В последните десет години,започнах събиране на материали свързани със селото.Идеята почна от съвсем наивното желание да направя една "малка книжица" за това толкова близко до сърцето ми място.Може би трябваше да започна от това че част от моя род изхожда от това място,което е сигурен белег че това не е безразлична за мен тема,а и доказателство че във вените ми тече кръвта на истински родопчанин.

Едното ручейче това на моята баба Софка Паскалева,по бащина линия теква от с.Широка Лъка,от два големи рода: Шокови и Стратиеви.А другото,това на моя дядо, Атанас Паскалев от големият Паскалев род на село Лясково.Трябва също да кажа че част от моето детство премина именно в това село.За което съм благодарен на Бога безкрайно.Имах възможност да се докосна до голяма част от хората,които описах в последствие.Те,моите предци вложиха в сърцето ми от ранна възраст любовта към род,родина,към планината,и към това място.Бог да ги упокои,благодаря им!

Всичките истории в книгата която се появи са не просто достоверни разкази,те са всъщност едни истински библейски притчи,които говорят че,както казват лясковлии : "...Бог още ходи по сая грешна земя...." и че "... Чиляците в планината ще са своршат ,кога са своршат бориките....".

Колкото повече материали се събираха толкова повече потъвах в историята на селото,към основите му.А те се крият във времето на големите родопски потурчвания,та преминават и по нататък,във времето на второто българско царство. Излизаха материали,изследователи бяха намирали тук там по нещо,беше писано нещичко и от хора като Стою Шишков,Николай Хайтов,Сашо Бандеров който впрочем е родом от село Лясково.И така разбирах че "книжицата" всъщност се превръща в една доста сериозна книга за историята на едно българско късче от скутите на Родопа планина.Това накара и мен самия,да погледна на тази моя първоначална идея доста сериозно.И се започна писане на книгата

" Село Лясково - остров на българщината ".

Днес книгата вече е факт и предстои нейното официално представяне.Но въпреки това до нея не могат да се докоснат много хора,защото просто е в ограничен тираж,поради тривиалните за българската култура проблеми,просто липса на достатъчно средства.Това ме накара да направя този блог за да може историята на това прекрасно българско място,да стигне до максимално много хора,да стане достояние на онези които се вълнуват от проблема за загиващото ни безвъзвратно историческо минало!

И така започвам да ви разказвам историята на село Лясково!

свещеник Паскалев

неделя, 23 август 2009 г.


Преди да опиша тук,историите на село Лясково,исках да отделя няколко изречения за хората му.Разбира се че в последствие ще кажем много повече,за всичко което спомените ми,бяха запазили,а и ще запиша онова което бях чул от други свидетели за историята на тази прашинка в картата на земята,която Бог ни остави да стопанисаме.Когато работех по материалите за бъдещата книга,често гледах тази снимка,която е пред вас.Опитвах се да вникна в характера на хората снимани на нея.Впрочем това е останало от цялото село.Двадесетина старци,които като "авакумова стража" пазят изчезващото село. Пазят!!! Ето тази дума не ми дава мира и днес,когато погледна снимката.Част от хората на нея вече ги няма.И се питам какво трябва да притежаваш,та да умееш да живееш така че да не навредиш,а да опазиш завещаното,предаденото от дедите ти,от рода ти?Мислех че колкото повече изучаваш лицата им,по които живота,мъката,страданието бяха "орали" както си поискат,ще научиш отговора на този по -горе зададен от мене въпрос! Гледал съм с часове очите им та"белким" видя какво е зад тях.Но не се получи!

"И няма да се получи-ми каза баба Софка Паскалева-докато не почувстваш планината,и хората и! Тогава всичко ще ти проговори,и къщите,и бориките и спомените!

Мислех за това седнал на празния площад на селото.В една изморена лятна привечер.Беше прекрасно но самотно и пусто.Замислих се! Какво е да почувстваш планината...........?

Още търся този отговор!

петък, 21 август 2009 г.


Една прекрасна панорама на село Лясково!

Едно по едно изчезват тези малки острови на българската ни същност.Там някъде в гънките на планината,отекват последните дни,часове на села които носят със себе си части от голямата история наречена България! Отиват си хората,със тях спомена,след тях къщите и така едно по едно изчезват нишаните на родовата ни памет.
Село Лясково! И сега пред белия лист се връщам в спомените си,към онова живо и изпълнено със живот село.В мислите ми нахлуват спомена за онези юлски при вечери,когато козите сюрии се спускаха от балкана,към къщите.Чановете звъняха,и това тяхно звънене напомняше на звездите да излязат.Спомням си селския площад- "чапа" на който и сега изплуват образите на хората живели някога,всеки със своите си очи и истории за този "луд свят".А в тишината на нощното небе,можеше да се уловят мелодиите,шепота и песните на цялата планина.Спомням си зимните вечери,белият сняг покрил с тишина селото.И само мелодията на гайда от нечий селски дом,пронизваше тази велика тишина.Спомена ми възпроизвежда аромата на майските люляци и цялата онази къртина на великата Родопа планина.
Днес селото изчезва.Хората му си отиват,а вратите на къщите обрастват с бурените на забравата и забвението. След време тъжните къщи рухват,за да последват техните стопани,там някъде.
Спомени,спомени! Всъщност те може би са основата на която се твори бъдещето.На един род,на един народ,на една нация.Този блог е частица,която иска да запази спомена за един остров на българщината- село Лясково,Асеновградско.
Дали ще успее тази идея,само Бог знае!