Едно по едно изчезват тези малки острови на българската ни същност.Там някъде в гънките на планината,отекват последните дни,часове на села които носят със себе си части от голямата история наречена България! Отиват си хората,със тях спомена,след тях къщите и така едно по едно изчезват нишаните на родовата ни памет.
Село Лясково! И сега пред белия лист се връщам в спомените си,към онова живо и изпълнено със живот село.В мислите ми нахлуват спомена за онези юлски при вечери,когато козите сюрии се спускаха от балкана,към къщите.Чановете звъняха,и това тяхно звънене напомняше на звездите да излязат.Спомням си селския площад- "чапа" на който и сега изплуват образите на хората живели някога,всеки със своите си очи и истории за този "луд свят".А в тишината на нощното небе,можеше да се уловят мелодиите,шепота и песните на цялата планина.Спомням си зимните вечери,белият сняг покрил с тишина селото.И само мелодията на гайда от нечий селски дом,пронизваше тази велика тишина.Спомена ми възпроизвежда аромата на майските люляци и цялата онази къртина на великата Родопа планина.
Днес селото изчезва.Хората му си отиват,а вратите на къщите обрастват с бурените на забравата и забвението. След време тъжните къщи рухват,за да последват техните стопани,там някъде.
Спомени,спомени! Всъщност те може би са основата на която се твори бъдещето.На един род,на един народ,на една нация.Този блог е частица,която иска да запази спомена за един остров на българщината- село Лясково,Асеновградско.
Дали ще успее тази идея,само Бог знае!